Кариерно развитие


Кариерното развитие не означава описание на това как се става шеф, а етапите, през който преминава или би следвало да премине дадена кариера, за да се постигне желаното развитие. Начина на преминаване на тези фази може да бъде повлиян от нагласите и мотивацията на личността, от характера на задачите и от икономическите условия. През всеки един етап човек се стреми да постигне баланс между това, което може, това, което иска и това, което средата му позволява.

През целия си живот човек преминава през множество метаморфози. Понякога дори решава да смени професията си в средата на живота си. Независимо дали това се случва или не кариерата на всеки индивид преминава през четири етапа. Първата фаза е пред – работа (училище). Втората е първоначален трудов опит (т.е. местене от едно работно място на друго докато човек намери най-подходящото нещо за себе си). Следващият етап е стабилен трудов опит (т.е. продължаване на избраната работа). И накрая – пенсиониране т.е. напускане на активната заетост. Продължителността на всеки от тези етапи е строго индивидуална и зависи както от обективни фактори като например здравословно състояние, минимална пенсионна възраст и др. така и от чисто субективни фактори като желанието на индивида да работи.

Всичко започва още в училищна възраст, когато тинейджърът решава какво иска да учи и съответно какъв би искал да стане. След това решение възможните изходи са два. Първият е ученикът успява да учи това, което иска, а вторият – не успява. И в двата случай животът на човек се променя. Понякога се случва човек да е недоволен от съзнателното избраната от него професия, защото си е представял функциите си по друг начин. Възможно е и човек попаднал случайно на някой професия да се чувства добре и до продължи да се занимава с нея. Няма серия от стъпки, която да е валидна за всеки човек. В края на този етап индивидът навлиза на трудовите пазари и започва своята трудова кариера, за която дълго се е подготвял.


Самата кариера също преминава през няколко етапа. На всеки от тях човек задоволява различни потребности. В първите години на кариерата доминира загрижеността за сигурността и безопасността Това е фазата на установяване и обхваща първите 5 години. През следващият етап, наречен напредване, доминира загрижеността за постиженията, автономията и оценката на трудовото представяне. Този етап обхваща периода от около 30 годишна възраст до около 45 години. През следващата фаза индивидът се опитва да стабилизира придобивките от миналото, доминира себеактуализацията. Именно през този етап личността може да преживее криза ако не постигне това, което очаква. Последната фаза е пенсионирането. То не винаги се приема като излизане то трудовата среда. Възможно е индивидът да стартира и нова трудова кариера.

Изборът на професия може да бъде продиктуван от редица неща. На първо място това е индивидуално решение. То може да е повлияно от интересите и желанията на индивида, от желанията на близки на индивида (най-често родители), от възможностите за реализация, от уменията и способностите на човека. За взимането на това важно решение могат да повлияят и други ирелеванти източника като телевизията и литературата. Личността постоянно е изложена на множество влияния – директни и индиректни, при избора на професия. Именно затова е важно, когато човек избере дадена кариера да може да си отговори на въпроса какво го е подтикнало към този избор. За да не се окаже след 10 години усилия в една посока, че решението е било неправилно и индивидът да е принуден да започне наново да изгражда друга кариера.

Има различни теории, описващи различните типове хора (в трудовата дейност). Основоположник на тази идея е ДЖОН ХОЛАНД. Той разделя хората на шест типа. Те са следните:
• РЕАЛИСТИЧНИЯТ ТИП - Практичен, силен, атлетичен. Предпочита дейности, свързани с манипулиране на техника, работа с инструменти и предмети, а не толкова с хора и идеи. Притежава механични способности, предпочита да работи с обекти, машини, инструменти, растения или животни, или да бъде на открито. Подчертава предимно традиционно мъжки активности и интереси.

• ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯТ ТИП търси предизвикателството на неизяснени досега въпроси. При наличие на проблем продължава да търси решения дори когато са достигнати неговите материални граници. Аналитичен, любознателен, методичен, прецизен. Предпочита да работи нещо, което ще съответства на изследователската му нагласа. По-скоро би предпочел да работи сам, отколкото с други хора и обикновено работи с идеи и твори в различни научни области. Харесва да наблюдава, учи, изследва, анализира, оценява или решава проблеми.

• АРТИСТИЧНИЯТ ТИП - Експресивен, неконформист, оригинален, интроспективен. Предпочита да работи в неструктурирани ситуации, използвайки своето въображение или креативност. Притежава артистични, художествени, иновативни или интуитивни способности. Харесва свободна среда на работа, която му позволява да бъде оригинален и е недоволен, ако го принуждават да спазва много правила и процедури. Често подчертава значението на изкуството, музиката и литературата в своя живот. С хумор и други изразни средства се опитва да се открои.

• СОЦИАЛНИЯТ ТИП - Общителен, популярен, отговорен в собствените си очи и в очите на другите. Проявява интерес към проблемите на другите и има чувството, че нещата ще се оправят с негова помощ. Предпочита социални дейности и избягва системни дейности, включващи машини и инструменти. Владее добре езика, харесва да работи с хора, да ги информира, просвещава, подпомага, обучава, развива или лекува.
При решаване на проблеми предпочита дискусията и работата в екип срещу делегирането. Предпочита да се занимава с комплексни проблеми от етнически или идеалистичен характер и избягва дейностите с машини. На този тип съответства работа в сферата на възпитанието, социалната сфера или здравеопазването, където де изискват вербални и социални умения.

• ПРЕДПРИЕМЧИВИЯТ ТИП - Ентусиаст, доминиращ, нетърпелив. Предпочита дейности, които му позволяват да влияе върху другите да постигат целите си. Харесва да работи с хора, да влияе, да убеждава, да води или да управлява, за да се постигнат определени организационни цели или икономически резултати. Обича да се представя като самоуверен повече отколкото е в действителност. Също обича да говори, предимно за успехите в миналото. Има желание да убеждава другите и да им въздейства. Има затруднения при реалистичната преценка на способностите си и иска възможно най-бързо да се издигне професионално, при което не се плаши от съревнование за пари и власт.

• КОНВЕНЦИОНАЛНИЯТ ТИП - Съзнателен, работоспособен, спокоен. Предпочита да знае точно какво се очаква от него - системно да работи с данни, с архиви или възпроизвеждане на материали. Притежава административни способности, нюх за работа с цифри, харесва да изпълнява нещата в детайли или да следва инструкциите на другите. Има затруднения при търсенето на нови професионални пътища без директиви, т.е. по собствена инициатива. Гордее се с организаторските си способности. При неясно структурирани работни среди хората от този тип реагират с критика и фрустрация за грешки в организацията. Предпочитат дейности във финансови служби, банки, данъчно консултиране, ревизия или обработка на данни.

Холанд е начертал фигура, която показва отдалечеността на всеки от типовете един от друг. В реални условия нито един човек е е само един тип, а съчетава обикновено близки типове.